Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

В Сърцето на Анадола – Да разбереш съседите си

Ето, че дойде и последната част от моя пътепис за Анадола.Изминахме много километри заедно, през Истанбул, неговия мост, красотата и големината му, преминахме през огромните земи на Анадола, виждайки Анкара, малките Аванос и Юргуп, подреденият Кършеир. Това, което видях аз, го видяхте и вие. Огромните площи, останките от величествените цивилизации в района, необятната Кападокия. Отново и отново се връщам към тези спомени, без да се интересувам за какъв ще ме помислят, но знам само, че ми липсва тази безчувствена земя. Изминахме толкова километри, показвайки земите, градовете, сега остава да ви представя хората , които срещнах там.
Казват , че народът е сърцето на всяка държава. Така е. В Турция видях различни хора, с различен статус в обществото. Като започнем от Истанбул и търговците му, и стигнем до столичаните от Анкара. Жилищните комплекси напомнят тези,които сега строят у нас- ниски блокчета от тухли с градинки пред тях. Улиците са добре подържани, с качествен асфалт. От тази гледна точка Турция е много напред. Но имаше друг проблем – манталитетът. Точна затова беше и този семинар в Кършеир – за дискриминацията на работното място.

This slideshow requires JavaScript.

Искам да подчертая , че снимките са от крайни квартали, при влизането в Кършеир. За градовете не е нужно да се казва повече. На семинара, който продължи няколко дни, имаше задачи. Всяка вечер по една. В една от тях – трябваше да направим резюме на страната си пред другите. Тук дойде интересното. Признавам си , не мога да правя добри карти.
С тази карта трябваше да представим страната си. Момичето с мен, Валя , се справи доста добре с основните факти, за наше щастие бяхме в край на презентациите, тъкмо можехме да се подготвим по-добре. Интересното дойде, когато тя изръси: „И сега Руслан ще ви разкаже малко история!“ Аз се стъписах – пред нас имаше турци, румънци, французи, все народи, които малко или много бяха свързани с историята ни, по-точно…с лошата част от нея. Запитах я какво изръси, но вече беше късно, те очакваха нещо да разкажем. Аз започнах дипломатически отдалеч, от 681г., Второто царство, азбуката ни…докато не започнаха въпросите от „публиката“ . Един от домакините ни попита за Османската империя.Причерня ми, не исках да говорим за това. И все пак говорих. Накрая човекът просто каза, че това е част от историята ,с която не се гордеят. Изглежда наистина разбират с какво око ги гледат на Балканите, и знаеха ,че скоро няма да го променят. Докато те вървяха напред, ние оставахме назад в спомените. Това е истината. Спомних си, че никой революционер не е казал да се обича народа, като мразиш друг. Разбрах колко смисъл имаше в това. След презентацията, на която обясних и на румънците за Добруджа (там също се притесних, тъй като се бяхме сприятелили) дойде време да представим нещо типично за страната си. Нашата маса беше най-пълна. Носихме си сиренето, лютеницата и други продукти чак от София. С малко фантазия успях да скалъпя това:
Всичко се изяде, (радвам се,че ние си изядохме знамето) научих много от домакините ни. Разбрах, че Турция много напредва във финансово отношения, можеше да се види и без да го кажат. Но още ги притеснява манталитетът им. Искаха да се промени това, точно затова свиквали такива семинари, заедно с хора от ЕС, за да им разкажат за това какво правели с проблема в техните страни. С течение на семинара разбрах, че и в други страни, като Малта също има още дискриминация на работното място.
Както неведнъж казах, запознах се с много интересни хора, а французинът ми стана и приятел.Както и двама от турските ни домакини – един студент, и един преподавател. Той работеше в гимназия за дървообработване. Показа ми невероятни негови изработки от дърво, съжалих , че не можех да взема някоя. Студентът, Юмер, най-добре се разбираше с нас. Една година по-голям, учеше в Кършеир. Беше от Бурса, затова се отнасяше с нас като към близки (в Бурса живят близо 1 000 000 български турци) . Обсъждахме разни теми – религии, политика, спорт. Веднъж го запитах :“ Толкова е чисто тук, няма никакви боклуци по улиците на града, ти явно не би хвърлил нещо на улицата“.Той ме погледна озадачено и ми отговори:“ Руслан, но какво казваш? Как бих хвърлил нещо, та нали това е родината ми.“ Често да ви кажа – стъписах се. При положение, че аз самият хвърлях на улицата без да искам, само защото е нормално вече, реагирах смутено. Не можех да повярвам, че това го казва студент на моите години. А както се виждаше – боклуци нямаше…
С риск, че може да бъда обвинен в туркофилия от някои хора , ще прекъсна дотук. Само ще сложа една снимка на нещо сладко, което може с удоволствие да опитате в Турция, а и всеки ще е готов да ви обслужи:

4 responses to “В Сърцето на Анадола – Да разбереш съседите си

  1. razmisli март 25, 2008 в 5:37 pm

    Интересно ми беше да прочета.

  2. wed © gallia g. октомври 24, 2009 в 1:06 pm

    „Руслан, но какво казваш? Как бих хвърлил нещо, та нали това е родината ми.“

    Според мен, този момент в твоя разказ е особено показателен във връзка с темата за манталитета, нашия и този на съседите ни; хората, които са ни най-близки като обкръжение в действителност са толкова далеч от нас. С позволение, искам да споделя подобен случай от своя опит, но този път с черногорци. По време на мое посещение там, в приморската част, докато прекосявахме Которския залив, ни бе разказано, че родителите възпитават своите деца от малки да не хвърлят в морето и камък, защото то е, което ги храни. Емблематично само по себе си, но и още по-разграничаващо ни на фона на непосредствено последвалата сцена, когато от борда на ферибота в това обичано и пазено море бяха изхвърлени български угарки… Питам се, дали сме уникални в тази крайна липса на уважение към останалите и към самите себе си?!

  3. Божидар ноември 15, 2009 в 10:14 am

    Браво, Руслане. И е много прав човека. Недей и ти да хвърляш😉

  4. Immortal февруари 19, 2010 в 9:32 am

    Руслане, браво!
    Аз също съм писал пътепис за Турция, макар че не мога да се изразявам така хубаво.
    Имам една препоръка: на няколко места се опасяваш, че ще те обвинят в туркофилство. Откога туркофилството стана престъпление?
    Не се притеснявай да кажеш истината за една по-напреднала и по-развита страна от нашата, с доста по-културни и възпитани хора от нас.
    Ето линк към описанието на моето пътуване, извинявам се че е в един форум, но не съм го публикувал другаде:
    http://forum.fiat-bg.org/viewtopic.php?t=31562

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: