Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

В Сърцето на Анадола – Магията на бекташите

След като заминахме от София и минахме през Истанбул , стигнахме в град Кършеир, Централна Турция. Видяхме големите пространства на Анадола, мистичните селца и минаретата, извисяващи се сред планините, отбелязахме, че имаме добро обслужване. И така нагълтани с чай, сладки,кексчета и подобни, вярвахме, че всичко интересно започва да намалява обема си. Но грешахме…


Разбрахме, че ще сме във временен хотел, тъй като на другия ден отивахме в друг град, заедно с цялата група.Тук е мястото да кажа, че това беше именно семинара за дискриманцията на работното място.В него участваха хора от Франция,Малта,Полша,Турция,Испания(които се бяха разделили на валенсианци и галисийци!) , ние и Румъния, самият семинар няма да го обсъждам много, тъй като съм писал вече за него. Предстоеше вечерята в един местен ресторант, по традиционен стил.

Тук хапнахме ДОСТА добре. Имаше традиционна музика, традиционна храна и много веселие. Дойдоха и хора от самия си град, които се оказаха големи веселяци.Музиката беше завладяваща.Онази тежка и тъжна турска музика, която показваше духа на Анадола…Слушах докато отпивах от прекрасно вино,местно производство, и си мислех, че тепърва ме очакват интересни неща.за жалост знаех,че нямаме много време, колко ли можех да видя за тези дни?
На другия ден, вече опознали се с другите от групата за семинара, от които станахме приятели с румънците и малтийците.се качихме на автобусчето специално за нас и потеглихме.В разговори за езици, разни думи,вицове, стигнахме нашият нов дом за следващите дни – град Юргуп.Наистина ще се пренасям върху определени моменти, защото повечето неща от семинара, познанствата и всичко друго, ще е много голямо, което може да опиша в друг разказ. Град Юргуп беше малко градче, насред историческата област Кападокия.
Време да разкажа горе-долу как изглеждаше хотелчето. Малко, уютно, бяхме само ние. В традиционен стил , с килимчета по стените, стаите бяха добре подредени, с всичко необходимо, чисти, с хубав изглед. Спомням си, че всяка вечер сядахме и пиехме чай в приземието на хотела, което беше направено ,като нашите изби, и на малките масички едни играеха карти и табла, други спореха,като мен – обикновено с един от французите говорехме за Кръстоносните походи, магията на Лангедок, средновековието и Бретан, тъй като той беше оттам.вечер обичах да излизам на прозореца, когато бях в стаята и да гледам пейзажа, докато в далечината се чуваха мистичните гласове на ходжите, огласяни сред възвишенията на Кападокия.за момент помислих,че съм попаднал някъде далеч във времето, когато Кападокия е била център на велика култура…

В следващите няколко дни започнахме обиколки сред Кападокия. За нея ще пиша в отделен разказ, тъй като е невероятна.Когато нямахме семинари, домакините ни показваха местни забележителности.

Много интерeсно селище посетихме. Казва се Хачибекташ. Намира се в Централна Турция. Защо предизвика толкова интерес? Там живееха шиити. От сектата на бекташите, които се срещат и в България. Това беше техния исторически център, насред Анадола, отдалечени от всички. Но в крайна сметка бяха оцелели малко,тъй като османците ги гонят много, поради сунитската си същност. Както се знае сунити и шиити винаги са спорели, а бекташите имат участта да са на противоположния бряг по отношение на политиката и вярата. А бекташите са наистина интересни, трябва да отидеш до там, за да ги видиш по -отблизо, да говориш с тях, за да видиш колко са различни. В края на този разказ ще сложа видео, което заснех в това градче, изпълнени на традиционен танц на бекташите. Тук беше изпълнено с магия. Снимките ще говорят вместо мен. Знам само, че се почувствах нищожен, в сравнение с културата, с обичаите им, с това което излъчваха. Те бяха стари, а аз се чувствах никой. За моя късмет това,че съм мюсюлманин беше много интересно за местните,защото знаех молитвите им, знаех и типичните им „текета“, грабниците на техните светци. Просто трябваше да дойдат в България, за да видят техни събратя. Едва ли знаеха за тях. Историята беше интересно нещо – събираше и разделяше хора, в един момент не знаеш, че на 1500 км от теб има и други с твоята вяра. Бях решил, че един ден пак ще посетя бекташите.

This slideshow requires JavaScript.

Смятам ,че това са крайно недостатъчни снимки, но показват много от Хачибекташ.Пък и мястото е ограничено, кой ще иска да чете нещо безкрайно?🙂 така аз преживях страхотен ден в този малък град.Свободното време в него ми помогна да обмисля много неща.Да позная още повече.Аз мога да кажа още много, мога да разказвам за случките с часове.Мисля, че това,което съм пуснал за снимки и видеото ще ви кажат другото. Насладете се на бекташите, а нашата екскурзия продължава напред, към необятната Кападокия!

3 responses to “В Сърцето на Анадола – Магията на бекташите

  1. Събина октомври 22, 2009 в 1:18 am

    Бях в Юргуп по-миналата пролет – 2008. Много е красиво, не само Кападокия, ами и цяла Анадола. Винаги съм готова да тръгна за Турция, въпреки че съм я обиколила почти цялата.

  2. Събина октомври 22, 2009 в 1:19 am

    Хаха, сега видях, че текстът е стар. Бил си там малко преди мен – ние ходихме Май 2008.🙂

  3. Maisie ноември 9, 2009 в 5:46 pm

    Hi. The real hero is always a hero by mistake; he dreams of being an honest coward like everybody else.
    I am from Northern and know bad English, please tell me right I wrote the following sentence: “ It is particularly one of the most large.“

    With respect😛, Maisie.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: