Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Джихад-митове и истина

Не очаквайте да прочете поредното проучване защо има джихад,какво било и какво не е. Не. Това го пиша от себе си, от знанията, които имам според мен, наблюдавайки и посещавайки мюсюлманска държава.
Идеята за джихад не е от днес,както се досещате. Това е традиция,и смея да твърдя ,че я е имало още по времето на т.нар. Джахилия (Епоха на Невежеството). Това може да се сравни, може би – с идеята за вендета, но само в някои аспекти.
За обикновенните хора джихад е нещо велико. Те израстват с идеята, че трябва да си защитават земята и достойнството, което за арабите е изградено в култ. Казвам не случайно арабите-защото джихада, като идея се внася от Исляма в останалите ислямски народи, а той самият е създаден от арабите.
В интерес на истината представата за джихад е доста извратена от походите на османските турци. Тогава се създава чувството, че джихадът трябва да е война. Но смисълът на думата е вътрешна борба със самия себе си. Има много видове джихад-на Меча, на Ръката, на Сърцето, на Езика…Има Голям и Малък джихад, като последният е всъщност войнственият. Големият джихад е този на душата – той е най-важен за всеки мюсюлманин.
Но както споменах при походите на османците в Европа тази представа се изменя в съответствие с културата на турците и тяхното войнско усещане. Ето защо в момента единственият смисъл, който Запада вижда в джихад е този на войната.
За съжаление и местните жители мислят така, убедени, че трябва да се борят с всички средства. И тази омраза е насочена най-вече към западните страни, които спомагат за това още от края на XIX век, когато са окупирани Египет, Алжир, Сирия и т.н. Спомага фактът, че повечето арабски земи остават под чужда власт – преминали от османски ръце във френски или английски. Общо взето двете държави си поделят територията с договора Сайкс-Пико, който разпределя френските и английските зони на влияние. Виждайки тези действия арабите няма начин да останат бездейни. Оттогава тази ненавист се преражда в джихад, във свещена война срещу Запада. Много е трудно да се осъзнае психиката на тези хора, най-вече, защото те са различни от нас, преживявали са какво ли не, учени са в идеали. А традициите са единствените, които могат да помогнат на западния човек, който уви, но губи идентичността си.

Началото на политическо – религиозните партии е дадено в Египет. Оттам се разпространява в арабските и ислямските държави. Най-дейно участие взима организацията „Мюсюлмански братя“. За основател на „Мюсюлмански братя“ се смята Хасан ал-Банна, израстнал в семейство на религиозни реформатори. Баща му бил ученик на големия мюсюлмански просветител Мохаммад Абда. Самият Хасан се обучавал при реформатора Рашид Риза-известен сирийски просветител.
В началото на XX век положението на Египет и арабския свят е било много напрегнато. Политическите и социалните положения се влошават вследствие на западния колониализъм.Англия и Франция раздробяват Османската империя. Тогава Англия анексира Египет. Почти моментално се създават благотворителни организации,които изказват съпричастност към разделената арабска нация. Хасан ал- Банна създава своя организация.Той използва постигнатото от миналите реформатори – Джамалалдин ал-Афгани, Мохаммад Абда и Рашид Риза-като основа на организацията си. Създаването на партията (от организация става партия) става възможно и от факта, че държавата вече се възприема, като един от Стълбовете на исляма.
Ислямът, проповядван от групата на Хасан ал-Банна се оформил от неговите идеи. Трябвало да има някои основни неща: почит към нацията и държавата; социална справедливост, вяра в Единствения Бог, законодателството да се опира на Корана и суната. Тези мисли се изказват от него самия на 5 Конгрес на „Мюсюлмански братя“ през 1938 г. :

„Това е салафитска организация, сунитска, като направление и суфитска, като истина! Политическо общество и научна, културна асоциация; икономическа компания и социална идея. Идеята за братството е чисто ислямска в целите и средствата си и не се свързва с друго!“

Това определение показва за първи път , че мюсюлманските братя са политическа общност.

One response to “Джихад-митове и истина

  1. Pingback: Няколко причини защо правителствата не успяват в борбата с тероризма « Intidar

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: