Intidar

Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.

Европейското чудо

Каква е причината, поради която сред разпръснатите и сравнително изостанали народи, населяващи западните части на евроазиатските земи, се заражда един непрекъснат процес на икономическо развитие и технологично обновление, който постепенно ги превръща в търговски и военни водачи на световните работи?

Първата особеност на Европа, която прави впечатление още щом хвърлим поглед върху картата е нейната политическа разпокъсаност. Това положение не е нито случайно, нито мимолетно, както се е получило в Китай, когато след краха на една империя династията наследник не успява навреме да поднови традициите на централизирана власт. Европа остава политически разпокъсана независимо от усилията на римските императори, които не стигат далеч зад Рейн или Дунав. В продължение на хиляда години след разпадането на Римската империя основните политически единици са малки и имат регионално значение за разлика от непрекъснато разширяващата влиянието си християнска религия и култура. Случайните концентрации на властта, като империята на Карл Велики на запад или Киевска Рус на изток, са краткотрайни явления, прекъсвани поради смяна на владетеля, вътрешни междуособици или външно нашествие.

Политическата разнородност на Европа до голяма степен се дължи на географията й. Няма безбрежни равнини, над които орди от конници да наложат стремително господството си. Няма широки плодородни крайречни долини като тези по Ганг ,Нил, Тигър, Ефрат, Хуанхъ и Явдзъ, където изкарват поминъка си маси отрудени и лесно победими селяни. Пейзажът на Европа е по-начупен, с много планински вериги и големи гори, разделящи разпръснатите из долините селища. Климатичните условия се променят от север на юг и от запад на изток. Тези обстоятелства са предпоставка за редица важни явления. Намаляват възможностите за превземане на континента от външна сила ,подобна на монголските орди. Това подържа и осъществява съществуването на децентрализирана власт, упражнявана чрез малки кралства и княжества, феодални кланове в планините и градски конфедерации в равнините, поради което политическата карта на Европа в който и да е момент след разпадането на Рим прилича на съшита от кръпки завивка.

Разнообразният климат на Европа е предпоставка за разнообразието на произвежданите в нея изделия, които служат за размяна, а след време с развитието на пазарните отношения започват да се транспортират по реките или по пътищата, пресичащи горите и свързващи една населена област с друга. Вероятно най-важната особеност на този вид търговия е, че тя има за предмет предимно необработени стоки – дървен материал, зърно, вино, вълна, херинга и други задоволяващи жизнените потребности на нарастващото население на Европа от XV век.

Вероятно единственият фактор в състояние да предизвика централизация на властта е такъв технологичен пробив във военното производство на една от европейските държави, който да срути или скове от страх противниците й. При устремния развой на икономиката и техниката в Европа през XV век , когато континентът се съвзема от черната смърт, а Ренесансът в Италия процъфтява , това е напълно възможно. Именно през този продължителен период от 1450 до 1600 г. по другите земи се създават т.нар. ”барутни империи”. Московското царство, Япония при Токугава и Индия при Моголите са прекрасен пример как велики държави се коват от ръцете на водачите си, снабдени с огнестрелно оръжие и артилерия, за да наложат послушание у своите съперници.

Съществуването на множество икономически и военни центрове на властта е от фундаментално значение. Нито един град държава в Италия не може да се издигне, без останалите да му попречат ,за да се запази равновесието. Нито една ”нова монархия” не успява да разшири доминионите си, без да подбуди съперниците си към търсене на възмездие.

Твърдението, че децентрализацията на държавната система на Европа е основната пречка за нейната централизация, следователно не е тавтология. Тъй като съществуват няколко съперничещи си политически единици, повечето, от които притежават или могат да закупят военните средства, необходими, за да запазят независимостта си, нито една от тях не успява да осъществи пробива, водещ до господство над континента.

Погрешно е да се смята, че неевропейските сили се срутват като колода карти още при първия знак за експанзионизъм от страна на Запада. Това става в Мексико, Перу и другите неразвити страни от Новия свят при появата на испанските мореплаватели, но в останалите страни положението е съвършено различно. Тъй като китайското правителство доброволно се отказва от търговията по море, то всъщност не се интересува дали тя ще попадне в ръцете на варварите. Дори и полуофициалният търговски пост, създаден от португалците в Макао през 1557 г. , макар и много доходен за местните търговци на коприна и съучастнически настроената администрация, едва ли нарушава безразличието на Пекин.Японците от своя страна са много по-безцеремонни. Когато през 1640 г. Португалия изпраща протестна мисия срещу експлутирането на чужденци, почти всички пратеници биват избити, а Лисабон не прави и опит за възмездие. И накрая , османската морска армия все още държи завоюваното в Източно Средиземно море, а османските сухопътни войски продължават да бъдат огромна заплаха за Централна Европа.

Няма съмнение, че пригоденият за далечно плаване въоръжен платноход предвещава фундаменталната промяна на мястото на Европа сред световните сили. С тези плавателни съдове Западът получава възможност за контрол върху океанските търговски пътища и всява страх у всички общества, незащитени от морски десанти. Това става ясно още при първите големи сблъсъци между португалците и техните мюсюлмански неприятели в Индийския океан. На суша нещата стоят по-различно ,както доказват ожесточените боеве, понякога и поражения при Аден ,Джеда, Гоа и другаде.

Всичко пoказва, че империалистическата експанзия няма да спре. За разлика от краткотрайните експедиции на Чжън Хъ действията на португалци и испанци изразяват решимостта им да променят установеното политическо и икономическо равновесие на света. И със своите снабдени с оръдия кораби и въоръжени с мускети войници те постигат точно това. Постигнати веднъж ,облагите на империализма и стремежът към още повече сами ускоряват процеса на понататъшно натрупване.

Накрая основната причина, превърнала динамичността на Европа в не прекъсващ и плодоносен процес, е обстоятелството, че разнородното съперничество на европейските държави, което вече осезаемо се чувства, намира излаз навън, към далечните презокеански земи. Колкото и да се стараят, Испания и Португалия не могат да задържат предоставения им с папски була монопол над външния свят, още по-малко, щом става ясно, че няма североизточен, нито северозападен път към Китай.

По-благородната страна на растящото търговско и колониално съперничество е паралелното възходящо натрупване на познания както в науката, така и в областта на технологията. Няма съмнение ,че редица изобретения от онова време дължат появата си на надпреварата във въоръжаването и на борбата за контрол над външната търговия ,но ползата , придобита накрая , заличава техния недотам благороден произход. Новите семена и растения не само обогатяват трапезата на Европа , но и стимулират развитието на ботаниката и на земеделските науки.Любознателният,рационалистичен ум вижда по-добре и експериментира повече. Печатниците освен преводи на Библията и политически трактати, разпространяват и новите изобретения. Крайният събирателен ефект от взривообразния скок на познанието е,че укрепява още по-здраво устоите на технологичното, а оттам и на военното превъзходство на Европа. Даже могъщите турци, усещат резултатите от развитието на Европа. Въпросът ,дали определени държави от Азия биха поели пътя на самостоятелно революционна развитие в областта на търговията и икономиката,ако не са обезпокоявани отвън, остава открит.Ясно е обаче, че за останалите общества е изключително трудно да се изкачат по стълбата на световните сили, когато нейните горни стъпала са вече заети от по-напредналите европейски държави.

Трябва да признаем, че проблемът се усложнява и от това, че за изкачването по тази стълба са нужни не само оборудването или технологиите на Европа-издигането по нея изисква копиране на онези основни особености, които отличават обществата на Запад от всички останали. То означава съществуването на пазарна икономика, ако не в степента на, предложена от Адам Смит, то поне дотам, че търговци и предприемачи да не чувстват непрестанния гнет на задръжките, пречките и ограбването. То предполага и наличието на плурализъм в центровете на властта ,като всеки от тях има своя собствена икономическа основа,така че да се предотврати насилствената централизация,налагана от някой деспотичен ориенталски режим ,и да се предоставят възможности за прогресивна,макар на моменти турбулентна ,а нерядко и брутална конкуренция. Защото впоследствие липсата на икономическа и политическа закостенялост води до отсъствие на културна и идеологическа ортодоксалност ,с други думи , до свобода на творческото търсене, на дискусията, на експеримента ,до вяра във възможността за усъвършенстване , до интерес към практичното,а не абстрактното ,до рационализъм ,който отрича догматизма на конфуцианството ,на религията и традиционния фолклор.

Макар и невъзможно да се докаже, става ясно, че разнообразните основни особености на Европа по онова време са взаимно свързани чрез своя собствена вътрешна логика, което налага необходимостта от едно единно цяло. Това е съчетанието на ненамеса от страна на правителството в частната инициатива, политически и военен плурализъм и интелектуална свобода, колкото и зачатъчен да изглежда всеки от изброените фактори в сравнение с по-късните времена. Тези фактори са в непрестанно взаимодействие и създават ”европейското чудо”. А тъй като чудото е уникално в исторически план, можем да приемем, че подражанието на неговите съставни части би произвело подобен резултат и другаде.

Статията е публикувана и в сп.“Българска наука“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: