В началото бе терорът

Нали знаете израза „едно си баба знае“? Аз по този начин за пореден път ще си кажа.

В днешно време  „тероризъм“ е може би една от най-преиначените думи в използвания от нас език. Мнозина четат за ислямския тероризъм, за екстремистите, които взривяват хотели и барове. Която и новинарска страница в интернет да отворите, ще видите поне една новина за извършен кървав атентат от ислямисти. Дотолкова тероризмът се обвързва с арабския свят, исляма и всичко свързано с тях, че за мнозина хора именно от арабите започва терора и през цялата им история само атентати са извършвали. Но монетата, както знаем, има две страни.

Както често се случва в историята, и този път тя си прави шега-интересен факт е, че много от днешните ислямски групировки взимат за пример как се прави един атентат, от своите противници – ционистките екстремистки групи, които действат на територията на Палестина още в началото на XX век, а  както ще стане по-ясно, техни клетки оперират и във Великобритания.

В своята книга „Близкият изток на сцената и зад кулисите“, Евгений Примаков пише за тероризма в Близкия изток:

„В ролята на негов родоначалник очевидно може да бъде назована създадената през Втората световна война в Палестина организация ЛЕХИ (Лохамей Херут Исраел- от иврит „бойци за свобода на Израел“), оглавявана от Щерн (той беше убит през февруари 1942г. от английски полицай). След това ръководството на ЛЕХИ премина към триумвират, един от членовете на който беше бъдещият премиер на Израел И. Шамир (Ицхак Шамир, премиер на Израел през 1983-84 г. и 1986-92 г.). През 1944 г. ЛЕХИ организира покушение над върховния комисар на Палестина сър Роналд МакМичъл, а няколко месеца по-късно и убийството в Египет на бившия министър на колониите на Великобритания лорд Мойн. След края на Втората световна война през 1948 г., ЛЕХИ извърши и убийството на представителя на ООН, шведския дипломат Бернадот…

…Наред с ЛЕХИ съществуваше и друга терористична организация-“Ецел“ занесли в кухнята на хотел „Кинг Дейвид“, в едно от крилата на койта били разположени авглийските административни учреждения, два бидона от мляко, пълни с експлозиви (около 500 кг.). Вследствие на взрива 91 души са убити, ранените са 45-англичани, араби, евреи.“ стр. 29

Ако помислим, проявата на подобен терор не е толкова необичайна. Когато си бил жертва, лесна ставаш палач. Именно това се случва в Палестина и пристигналите евреи, гонени в цяла Европа. Консолидирането в подобни организации се наблудава при народи, в чието съзнание остава спомен от насилие, това е вид самосъхранение.По-натам Примаков споделя разговор между англичанина генерал Джон Глаб, създател на Арабския легион в Трансйордания, и офицер от  ционисткото движение „Хагана“:

„На думите на англичанина, че подялбата на населението на Израел поравно между евреи и араби може да създаде трудности, офицерът отговорил: „Трудностите са преодолими-няколко кръвопролития ще са достатъчни да се избавим от тях.“

През януари 1948г. в обществената градинка на Яфа, по това време населен с араби, избухва експлозия. Загиват 22-ма души. Но най-тежкото престъпление се извършва през нощта на 9 срещу 10 април 1948г. Екстремистите от ЛЕХИ и „Ецел“ устройват касапница в арабския град Дейр Ясин, намиращ се в покрайнините на Йерусалим, като са убити над 254 мирни жители.

Странното е, че най-лошото в цялата история не са просто кланетата, извършени от екстремисти. При проява на правосъдието, Израел често допуска грешки. Такъв пример е от октомври 1956 г., в навечерието на войната с Египет, когато израелски патрул разстрелва жители на арабското село Кафър Касим, разположено на територията на Израел, заради това, че са нарушили внезапно появилия се комендатски час. Съдът признава майор Мелинки и лейтенант Дехан за виновни в убийството на 43 жители на Кафър Касим и ги осъжда на 17 години затвор. Сержант Офер получава 15 години затвор за убийството на 41 араби. В началото на 1960 г. те са пуснати. Осъденият отделно бригадир на израелската армия Шадми, който издава заповедта „да не се проявява никаква сантименталност“, се отървава с глоба, оскверняваща паметта на загиналите, в рамер на 1 цент.

След тези действия, идва ред на палестинците. Отново жертвата става палач. Започват удари в Израел, взривове в дискотеки, барове и обществени места. От север Хизбуллах обстрелва израелската територия. По време на втората Интифада ( палестинското въстание) самоубийствените атентати (копирани от екстремистите в Шри Ланка) стават чести прояви на борба сред палестинците. Но въпреки това, този тероризъм остава на вътрешно ниво. Международния тероризъм възниква по-късно и не от територията на Палестина. Първата международна терористична организация е Ал-Кайда, която по време на Студената война се въоръжава от САЩ, за да противодейства на съветската армия в Афганистан.

Да посочим един интересен факт от близкоизточния тероризъм. Израелските екстремисти на Иргун и Щерн, дотолкова мразят Великобритания, че изпращат няколко клетки от свои хора на помощ на ИРА (Ирландска революционна армия). Това посочва Кристофър Андрю в книгата си „The Defense of the Realm, the Authorized History of MI5″, като се позовава на различни документи от този период.

Никой не проявява интерес към тероризма по това време. Периодът след Втората световна война е такъв, че има по-големи проблеми за разрешаване, според европейците. Дори подкрепата на екстремистите за ИРА, не пречи на Лондон „да не вижда“ какво се случва в Палестина. Дори вестниците са постни откъм материали. Това е в пълен контраст с днешната преса, която едва ли не чака новини за терористични актове. Темата носи пари и дивиденти. Но, ако не се познава, невежеството може да стане опасно.

Вярна, в днешно време тероризмът има ислямско лице. Работата на медиите би трябвало да бъде да показват всички мнения и страни. Често се забравят все още опериращите терористични групи в Европа, САЩ, Латинска Америка и Шри Ланка. Смятам, че ако се предават по-безпристрастно новините, хората ще могат по-лесно да разберат коя страна греши и коя не.